Криза и оптимизъм !?

Кризата е криза и се отразява на тези, които са податливи на самата нея. Правиш ли това на което си способен и се придържаш към законите на човешкия морал, ще си в покой със себе си и обстоятелствата около нас.Предполагам с моя малък човешки опит , че нещата винаги имат пикове на спад и подем . Така че кризи винаги има. Кризи на подема и кризи на спада. А самото равновесие е щастливо стечение на обстоятелства и желания. Има и една хубава сентенция за кризите и ежедневието " И това ще отмине". Така че нещата стават според законите на диалектиката за причините и следствията. Ако активно участваме в творенето на криза то неменуемо тя ще се случи. Нека творим любов, красота и света такъв какъвто го искаме.

Бодряшкия ми оптимизъм е може би свързан с последните обстоятелства, които ми се стовариха в личния и обществен мой живот. Запазил самообладание, подпомогнат от близките и обични мои приятели и семейство успях да запазя добрите и позитивни мисли , и след това да бера плодовете на моето творчество,любов и щастие.

Коментари

letqshta каза…
Така е прав си,кризата идва от нас,ние си правим сами всичките проблеми.Но хората това не го осъзнават,а да го осъзнаят...не знам дали нещата ще се променят.Тъй като те са си свикнали с този ритъм на живот и за тях положителното мислене и творенето на красота им се струва крайно невероятно и трудно постижимо.И просто дори не се опитват.
...,но това са само мои наблудения върху масата хора
Enoch каза…
Човешкият живот е само продължение на силата на сътворението, пред която всички хора са равни. Следователно, ние сме с равни права и с равни задължения спрямо всички нему подобни, които са еднакво израз и творение на силата на сътворението. Олицетворение на това равенство, което осигурява равни права и равни задължения за всички, е общността. Същност на съ-творението е труда и творчество, а творчеството е и труд. Ето защо, първата любов след тази към силата на сътворението и подобните нам, е любовта към труда.
Трудът като творчество трябва да се прояви във всичко, което е полезно за обществото.
Консумацията на произведеното от другите и липсата на труд и продукт от консумиращия, реален и в полза на общността е в противодействие на сътворението. Така, че криза , нарушаване на хармонията и последващо самоунищожение на консуматорите предстои. А любовта и труда са нашето бъдеще.

На всеки му е дадено , талант с който може да бъде полезен .Талант, който влезе в употреба ще бъде възнаграден с щастие и удовлетвореност.

Популярни публикации от този блог

Поклон на Димитър Чехларов

Едно око

Новият 21 век дойде и в Стара Загора