Нено Бакалски за своята изложба.

Много благодаря за вниманието, което ще отделите на моето творчество. В творението на картини има малко доза exhibeo правиш нещо в рисунка ,картина, оформяш идея и искаш да я споделиш с някой друг. И ето че някой откликва с интерес към творението и се чувстваш щастлив . Хмъъъ Началото … .Сигурно така си е играл и творил Господ, но е нямало с кой да го сподели и затова е създал човека и после му е подхвърлил и ябълката и ето, аз приел творчеството като Божи дар се забавлявам, драскам, рисувам, играя с цвета, платното и идеята, изграждайки моите представи за света. Творците са в състояние да създадат други светове, които са качествено противоположни на реалния. Могат да преобърнат представите за състоянията на нещата. Да променят мирогледа на цели поколения. Да формират нов морал, нови ценности. Законите на политиката и света да не важат за тях. Защото всичко се случва само в техните фантазии. Но и тези фантазии могат да променят мисленето И РЕАЛНОСТА. Да точно така, да сътворят нова реалност, в която някои да се чувстват удобно, а други да се срамуват, че това се случва с тях. Музата е непрекъснато с мен, в пътуванията, в киното, в операта.. . Провокират ме срещите и разговорите с приятели .Често се отдавам на поривите и фантазиите на духа. Понякога случайни съчетания от форма и цветове води до желанието да създадеш нещо ново и то не само в смисъл откриване, а именно поява на нова мисъл-идея и символ. Най свободен и щастлив се чувствам с четка в ръка пред акварелния лист или пред платното в ателието.Там творя нови светове и хипотези. Аз също съм в съвременната матрица и кодовете, заложени в основата на възприемането на изкуство са автори като Леонардо, Мане, Моне, Роден, Владимир Димитров- Майстора, Моцарт, Бетовен, Достоевски, Толстой… Това са творците, дърпащи струните на моята душа . Това е и палитрата ми като художник . Тя се състои от избраните основни цветове, някои емоции от ежедневието и мисли, които се употребяват при нужда в общуването с платното и публиката. “Как мога да кажа кой съм като съм всичко това около мен” Като следвам страстите и блаженството съм готов да предам това, на което съм научил и на младите около мен.Откривам пътеки, които са били там през цялото време, в очакване на всеки от нас.Тях показвам и на други около мен, надявайки се да вървят до мен по тях дотогава докато изберат и те своят път. Мисля ,че това се отнася и за всички нас, които се чувстват постигнали поне малък успех в това, което правят. Творецът трябва да бъде в постоянен контакт с вътрешния и външен свят. Контактът с Аза е по значим не само защото черпим съдържание, което трябва да добие форма, но и защото някогашните ни пречки, грешки в детството са и създавали първичния импулс за компенсиране и осъществяване на това, от което е бил лишен в реалността. Творческата личност вижда по-надалеч и в абстрактната същност на нещата, там където другите виждат само формата. Твореца усеща проблема и има силно желание да го покаже, да го разбира и реши сам........... Хората, са тези които изграждат и променят времето. Някои за добро, други за забрава. И накрая всеки плаща Цената, без значение дали е воин и духовник, политик или роб, художник или банкер. Личният избор и живот се определя от натрупаното познание, морал и мироглед..., стига да не се е загубил някъде по пътя на удоволствията, пропиляното време и ценности. Опазената духовност, опазените културни стойности и натрупвания не позволява на нормалните хора да минават границата отвъд неморалното и грозното. Така те остават на страната на красивото и достойното човешко поведение. Разликата между обезличеното и общочовешкото според мен е в ЕГОТО обезЛИЧЕНото и това нормалното общо човешкото. Креативноста е общочовешка характеристика и ако не всички са творчески креативни , то сигурно си има пречки от обществен произход, политически или религиозен. Границите, рамките , автоцензурата си я поставяме още в детството и начина на възпитание в семейството. Сещам се за”Повелителят на мухите” - мрачна , жестока антиутопия, но и въздействаща книга .Доброто и грозното, бяло, сиво и кърваво червено съществуват.Художникът може да намери хармония и в тези цветове. Правила и постулати трудно мога да дам , но това му е хубавото - всеки може да открие за себе си онзи замисъл, в който може да вмести усещането за съдбата си и своето съществуване Спасението на света зависи само от този, на когото този свят принадлежи. Опитвал съм да си представя какво ще правя в чужбина - ще правя същото и там ще рисувам и ще споделям щастието си с близките за мен хора , а те са тук в България, тук с мен са отраснали, вълнуват ни едни и същи проблеми, заедно ги решаваме тук, черпейки сила от нашата земя, от нашето минало, от нашите грешки. Трагичността на българския творец произтича от това, че тръгва по пътя на материализма и атеизма. Луциферовата приумица човек да създава себе си, природата около себе си и всичко да измерва във финикийски знаци, в началото срамежливо и уплашено, а след това смело дръзко, пренебрегвайки морала и хармонията........... А съм роден в рая, за да съм щастлив . Изпълнил съм си мечтите и желанията ,живея и се опитвам да бъда в хармония със себе си и семейството си . Живот си живея :)). Остана още една , както казват “ Творчеството е гняв срещу смъртта и силен копнеж за безсмъртие” Но съм изпълнен с вяра и това ще стане, ако не с творбите си, то с поколението на моите деца..Да продължим да търсим хармонията и любовта заедно, тя се създава и не е дадена а само зададена.........