Жената силата на сътворението и

"Макар тя да не можа да остане във вечност след греха й с нейния противопол, человеко-мъжа, тоя зародиш на вечност в силата пол-жена премина в нейните по-нататъшни пресътворения чрез раждания и прераждания, за да не изчезне никога человека от лицето на земята, което бе и желанието на силата на сътворението. Вместо единичен и вечен обаче, той се раздели на две: смъртен человеко-мъж и смъртен человеко-жена, които чрез раждане и прераждане образуваха безсмъртие под името человечество.


http://www.youtube.com/watch?v=EjAoBKagWQA
Силата на сътворението създаде плода на лозата като най-благодатна храна за человека, а силата на разрушението чрез человека превърна плода на лозата във вино, чрез което да изгонва от человека силата на сътворението.
Защото всяко изкуствено опиянение свършва със унищожение на творческата сила в человека и с пробуждане само на разрушителните сили, които силата на разрушението е оставила в человека в неговата първичност. Опиянението на человека трябва да идва не от виното, а от вдъхновението към творчество, към любов и към веселие от плодоносното творчество и от плодоносната любов.
Силата на сътворението сътвори и слънцето и месеца, е звездите, и водата, и зеленините, и синкавините. От вдъхновенията на тия творения пък бе сътворена жената, която носеше и топлината на слънцето и неговата светлина, и бистротата на водата, и играта на зеленините, и нежността на синкавините, и всички земни и надземни красоти, с които силата на сътворението бе надарила както земята, така и цялото свое мирово сътворение.
Най-после в жената се чувстваше и последното дихание на силата на сътворението, и така тя бе като първичност само красота и красота във вечност.
От друга страна, мъжът в първичност, след като победи жената като неин противопол и след като жената го прие за другар, я назова: моя." из писанията на Поп Богомил.

Честит празник МИЛА МОЯ!