Спомени за ръце
Ръцете на писателите
Този месец имахме изключителното удоволствие да видим изложбата на Френската фотографка Ани Асулин “Ръцете на писателите”, представена от Алианс Франсез в Регионална библиотека “Захарий Княжески. Самите черно-бели фотографии са на много високо ниво направени със задълбочено познание и чувство за играта на светлина и сянка, които рисуват обемите. С много психологизъм. Това е едно чудесно хрумване, блестящо осъществено от Ани Асулин. Фотографиите на лицата и ръцетена едни от най-известните френски писатели събуждат много размисли.
рисунка Нено Бакалски
Според мен, най-характернитечасти на тялото са очите и ръцете. Ако окото е прозорец на Душата, то ръката е въплащение на практическата интелигентност, която изгражда човешкия свят. Когато общуваме с очи- общуват душите ни, а ръцете ни дават форма на невидимия свят в нас. Всички “докосвания” до света са минали през ръцете и са оставили отпечатък в тях. В докосването до нещата е нашето непреводимо отношение към света. Аз твърдя, че съществува дълбока мъдрост на докосването. Докосването може да убие, но може и да лекува и вдъхновява. Във движенията на ръцете на някои хора има магнетизъм, не по- слаб от този, който излъчват очите им. Съществуват хора, които могат да те хипнотизират с движенията на ръцете си.
По формата и движенията на ръцете веднага може да познаеш човека. Това е един подсъзнателен танц на ръцете , с който искаме или не искаме се саморазкриваме . Основната ни душевна нагласа и същината на характера ни стават явни . Формата на ръката , как човек я движи , къде я слага , как я слага – това са подсъзнателни движения , който обобщават опита преминал през ръцете ни : любовта , работата , храната , играта , битките ... Движенията на ръцете са координирани от духа . По тях опитния наблюдател , познава духа на човека – първодвигателя !
СПОМЕНИ ЗА РЪЦЕ
След изложбата си дадох сметка , че хората остават в паметта ми най-вече с очите и ръцете си . Спомням си ръцете на балерината Галина Уланова –какво изящество! Ръцете и са като криле , които използва не да се предвижва , а да лети по сцената . Спомням си ръцете на цигуларя Йосиф Радионов – Концерта в театъра , тази пролет . Бях хипнотизиран от лекото и свободно движение на дясната му ръка , с която движеше лъка по струните на цигулката . Чаках го пред гримьорната и когато излезе му казах колко съм впечатлен от това движение , а той ми отговори , че Паганини е казвал , че ръката на цигулара трябва да се люлее като кърпичка .
Спомням си и ръцете на художника Жоро Славов : колко елегантни и премерени движения . Жоро Славов говореше с ръцете си .
Гръцкият поет Янис Рицос в едно свое есе пише : „ Предпочитам ръцете пред лицата . Лицата са набъбнали от настоящото , фалшиви , без никаква последователност спрямо паметта . А ръцете имат дългогодишен опит , изпълнени с почти жреческа официалност , и неподкупна искреност . Доказателство – никога не се оглеждат в огледало . Не репетират изражението и позата си . Следайки формата и движението на ръцете , пресъздавам липсващото лице – неизменно във времето , желязно , каменно или стъклено . И ще завърша със стихотворението на Елисавета Багриана :
рисунка Нено Бакалски
РЪЦЕТЕ
Ето ръцете - с блестящо – прозирната кожа ,с тънката , нежно синееща мрежа на вените – меките , топли , магнитни ръце – обожавани ,с толкова шепоти , плахи и жарки желания ,с толкова топли сърца в тях трептящи положени – сякаш ръце чудотворни на древна икона ( както ония , в сребро що облича народът ,своята вяра , съдба и живот в тях положил ) . Нявга се вдигаха – лилии бели към слънцето ,клюмваха после , обрулени клони под бурите , тези ръце – те познаха трудът и умората ,тежкото блюдо и знайният плод на живота ,топлата , кръвна , свята материнска прегръдка ,страшния , леден досег до любимия мъртав …Тези ръце – държаха невидими тайнство ,тънките пръсти завързваха пламенни възли –нявга на тях са любовните пръстени нижеха , сякаш неземно – горящи , мистични звена .Ето ръцете , в чиято верига трептяща бягство не жаждаха , волност затрита не диреха .Днес те са скръстени , тъй безразлично спокойни ,тъй безразлично самотни и толкова празни , празни от зло и добро , от тъги и радости .
Тъй ще заминат , самотни , безпомощни , празни там , дето никой от нас не е нещо занесъл .
автор на статията Петко Петков
Този месец имахме изключителното удоволствие да видим изложбата на Френската фотографка Ани Асулин “Ръцете на писателите”, представена от Алианс Франсез в Регионална библиотека “Захарий Княжески. Самите черно-бели фотографии са на много високо ниво направени със задълбочено познание и чувство за играта на светлина и сянка, които рисуват обемите. С много психологизъм. Това е едно чудесно хрумване, блестящо осъществено от Ани Асулин. Фотографиите на лицата и ръцетена едни от най-известните френски писатели събуждат много размисли.
рисунка Нено Бакалски
Според мен, най-характернитечасти на тялото са очите и ръцете. Ако окото е прозорец на Душата, то ръката е въплащение на практическата интелигентност, която изгражда човешкия свят. Когато общуваме с очи- общуват душите ни, а ръцете ни дават форма на невидимия свят в нас. Всички “докосвания” до света са минали през ръцете и са оставили отпечатък в тях. В докосването до нещата е нашето непреводимо отношение към света. Аз твърдя, че съществува дълбока мъдрост на докосването. Докосването може да убие, но може и да лекува и вдъхновява. Във движенията на ръцете на някои хора има магнетизъм, не по- слаб от този, който излъчват очите им. Съществуват хора, които могат да те хипнотизират с движенията на ръцете си.
По формата и движенията на ръцете веднага може да познаеш човека. Това е един подсъзнателен танц на ръцете , с който искаме или не искаме се саморазкриваме . Основната ни душевна нагласа и същината на характера ни стават явни . Формата на ръката , как човек я движи , къде я слага , как я слага – това са подсъзнателни движения , който обобщават опита преминал през ръцете ни : любовта , работата , храната , играта , битките ... Движенията на ръцете са координирани от духа . По тях опитния наблюдател , познава духа на човека – първодвигателя !
СПОМЕНИ ЗА РЪЦЕ
След изложбата си дадох сметка , че хората остават в паметта ми най-вече с очите и ръцете си . Спомням си ръцете на балерината Галина Уланова –какво изящество! Ръцете и са като криле , които използва не да се предвижва , а да лети по сцената . Спомням си ръцете на цигуларя Йосиф Радионов – Концерта в театъра , тази пролет . Бях хипнотизиран от лекото и свободно движение на дясната му ръка , с която движеше лъка по струните на цигулката . Чаках го пред гримьорната и когато излезе му казах колко съм впечатлен от това движение , а той ми отговори , че Паганини е казвал , че ръката на цигулара трябва да се люлее като кърпичка .
Спомням си и ръцете на художника Жоро Славов : колко елегантни и премерени движения . Жоро Славов говореше с ръцете си .
Гръцкият поет Янис Рицос в едно свое есе пише : „ Предпочитам ръцете пред лицата . Лицата са набъбнали от настоящото , фалшиви , без никаква последователност спрямо паметта . А ръцете имат дългогодишен опит , изпълнени с почти жреческа официалност , и неподкупна искреност . Доказателство – никога не се оглеждат в огледало . Не репетират изражението и позата си . Следайки формата и движението на ръцете , пресъздавам липсващото лице – неизменно във времето , желязно , каменно или стъклено . И ще завърша със стихотворението на Елисавета Багриана :
 |
| От Draiwing |
рисунка Нено Бакалски
РЪЦЕТЕ
Ето ръцете - с блестящо – прозирната кожа ,с тънката , нежно синееща мрежа на вените – меките , топли , магнитни ръце – обожавани ,с толкова шепоти , плахи и жарки желания ,с толкова топли сърца в тях трептящи положени – сякаш ръце чудотворни на древна икона ( както ония , в сребро що облича народът ,своята вяра , съдба и живот в тях положил ) . Нявга се вдигаха – лилии бели към слънцето ,клюмваха после , обрулени клони под бурите , тези ръце – те познаха трудът и умората ,тежкото блюдо и знайният плод на живота ,топлата , кръвна , свята материнска прегръдка ,страшния , леден досег до любимия мъртав …Тези ръце – държаха невидими тайнство ,тънките пръсти завързваха пламенни възли –нявга на тях са любовните пръстени нижеха , сякаш неземно – горящи , мистични звена .Ето ръцете , в чиято верига трептяща бягство не жаждаха , волност затрита не диреха .Днес те са скръстени , тъй безразлично спокойни ,тъй безразлично самотни и толкова празни , празни от зло и добро , от тъги и радости .
Тъй ще заминат , самотни , безпомощни , празни там , дето никой от нас не е нещо занесъл .
автор на статията Петко Петков
Коментари