Чистата форма

ЧИСТАТА ФОРМА
Пламен Кирилов завършва художествената гимназия в Казанлък. Продължава обучението си в Художествената Академия в София, където се обучава в клас по живопис, ръководен от проф. Вихрони Попнеделев . След което няколко години Пламен работи декори за холивудски продукции в “Бояна”.
Извън всички изкуствоведски условности ще кажа, че у Пламен има едно много красиво чувство за цвят, с което той създава “особената” атмосфера на картините си.
Голяма част от онова, което наричаме “реалност” влиза в нас през очите. Формите, които различаваме са послание към разума, а цветът е свързан с чувствата. Но за нас хората чувството е особено важно. Ако се обърнете назад в житейския си път ще видите , че “ чувството прави живота”. Може би, за това живописта като търсене на цвета и сливането на багрите, пораждащи чувствени състояния в зрителя, е толкова завладяваща.
Определящо за този тип изкуство е понятието атмосфера. Аз лично го разбрах за себе си когато един пролетен ден се разхождах под разлистващите се липи и наблюдавах как цвета на земята по която стъпвам се е обагрил от слънчевите лъчи, които минаваха през зелените листенца. Така аз почувствах възраждането на природата най-вече чрез цвета. Това преживяване ми помогна да разбера за себе си смисълът и значението на понятието “атмосфера” на картината. Когато една картина ме завладее със своята цветова атмосфера, преживяването е сравнимо с това да се разхождам под тунела от липи и да не искам да се прибирам у дома, в сумрака на стаята, сред стените. Искам да остана на въздух, на простор, сред животрептящи цветове, събуждащи у мен свежестта на емоционални и чувствени преживявания. Не помня нито едно конкретно дърво или някаква форма, а само светлината. Усещането за светлина, което се превръща в чувство и оставя незабравим спомен.
За живописта на Пламен бих казал, че е абстрактна, с богат колорит и лирична по настроение. В този смисъл картините му могат да бъдат наречени “музика на очите” или “зрителна симфония” - епитети, които са ни добре познати от естетиката на модерната живопис. И тук ще цитирам няколко пасажа от книгата на проф. Аврамов “Естетика на модерното изкуство”:
“Някога живописта бе определяна като изкуство, което посредством цветове и линии изобразява една обективна реалност, съгласно законите на оптическия опит. След като модерната живопис отстрани всички тези елементи, нищо друго не и оставаше, освен да възприеме характеристиката, която и даде Морис Дени: “Равна повърхност, покрита с багри, композирани в известен порядък”.
Търсенето на “чистата форма” е процес общ за цялото модерно изкуство, “... Дори съвременния роман може да стане и фактически вече е станал изкуство подобно на поезията, музиката, живописта и архитектурата. Възможността за такова сближение се дължи на факта, че във всички тези изкуства сюжетът, сиреч изобразяването или описанието на външни факти е отстъпил на заден план, за да даде място на внушението чрез чистата форма”. Д. Авр. 386
След отказа от сюжета и външното, вниманието се насочва към иманентно-художественото, към формалните стойности, чрез които изкуствата отново се сродяват, след като са се обособили. И отново музиката като най-непосредствено и формално изкуство служи за пример. “Музика”, “Симфония”, “Ритми” – това са епитетите, чрез които се характеризира специфично художественото на даден вид или жанр. Но тъй като тези епитети са твърде общи, те се приспособяват към материала на съответните изкуства: живописта става музика на багри и линии, поезията – музика на гласни и съгласни, архитектурата – музика на форми и плоскости, изкуството на киното се свежда до ритъма на образите, изкуството на романа – до ритъма на фразите, епизодите и сцените. Така Андре Жид, след като отхвърля на чистия роман правото да изобразява външни събития, пише: “Това, което бих искал да направя... е нещо, което ще бъде като изкуството на фугата. И аз не виждам защо онова, което бе възможно в музиката, да бъде невъзможно в литературата.” 386
Френския художник Жак Бюс отговаря на въпроса какво смята, че изразява за зрителя неговата живопис: “Аз не искам тя да изразява много. Касае се за един живописен превод на пространството; аз маркирам главните линии на един декор, разпределям светлините, но след това се скривам, за да предоставя на всеки грижата да свърже с него своите мечти. За мен живописта е изходна врата, преди всичко да се излезе вън от времето.”
Още по ясен е Оливие Дебре : „Това, което е интересно за един живописец, е съпоставката на два цвята, съотношението на два обема, очарованието на определени криви линии или резкият характер на известни форми, а не духовното значение на обекта.”
Ето как един друг художник Оскар Готие определя задачите на абстрактната живопис: „Да се освободи художника от задължението да изобразява видимото и да му позволи да материализира нови хармонии на форми и цветове, които той намира в разумното сътрудничество на своет овъображение, чувствителност и занаят.”
Жорж Ван Харт отива още по-нататък. За него живописта не изразява никакви чувства и емоции (може би освен чисто естетически) и не мисли да поражда такива. Тя е просто живопис, сиреч декоративно съчетание на цветове линии и форми: „Живописта не е повод – пише той – Тя съществува в себе си и не изобразява нищо.Тя представя, предлага.Тя не е създадена, за да се разбира, а за да се приеме или отхвърли.”