“ЗИМАТА “ КАТО ЕСТЕТИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ
“ЗИМАТА “ КАТО ЕСТЕТИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ
В живописните творби на Димитър Чехларов видимата действителност се разтваря в светлината. Светлина , която идва отвътре. Оставам сам в залата и от четирите страни ме обгръща зимата , но не ми е студено.”Зимата” в творчеството на художника е естетическа категория. Светлината , която струи от картините е белота , чистота , сияние.
Цветовите решения в творбите на г-н Чехларов са превод на морални категории и в основата на всяко творческо откритие стои Доброто.
Друга много съществена категория определяща пластичния език на автора е лаконизма. Лаконизмът в изкуството има своя философия. Използван от хилядолетия в творбите на китайските художници той изразява стремежа с най-ограничен набор от средства да кажеш възможно най-много и с най-силно въздействие.
Кратко и немногословно , без излишни отклонения авторът прави широки обобщения. Внушава на зрителя философски смисъл и го поднася във изисканата форма на поетичен изказ. Образите остават някак недоизказани като включват зрителя в процеса на “доизграждане” на творбата в съзнанието си и го правят съавтор.
Откривам и още една водеща естетическа категория в творчеството на г-н Чехларов и това е лиризма. Моят превод на понятието лирика е нежност. От всичко нарисувано лъха нежност , изисканост и неусетно живопистта се превръща в поезия. Г-н Чехларов е живописец от старата школа. Когато мисля за него аз не мога да не се сетя , че неговото ателие беше редом с това на незабравимия Жоро Славов на 15-ти етаж на блок “Стрелата”.
Лично за мен образците които създава са много близки до живописните внушения на Димитър Караджов и Жоро Славов. В творбите му е видима традицията на “Стария град”. Веднъж спомняйки си Караджов баща ми каза: “Онези хора носеха друга култура”. Говоря за “старата” традиция , в която поетите и художниците бяха неразривно свързани и живописта имаше не само чисто декоративно въздействие и демонстрация на художнически умения , а и дълбок човешки смисъл , който вълнува. Тази свързаност на художници и поети създаваше духовния климат на града. Човешката и приятелска близост помежду им се вливаше в творбите им и се предаваше не публиката.
В картините на г-н Чехларов има поезия , която предразполага зрителя към философски размисъл. Творбите му са квинтесенция на дълъг размисъл през годините върху вечните общочовешки проблеми. Изложбата като цяло налага една избистрена естетическа концепция защитена с изграден и усъвършенстван пластичен език в основата , на който стоят светлина , лаконизъм , лиризъм , общото въздействие е поетично , а като “после вкус” след среща с картината идва философско внушение.
Г-н Чехларов е брънка от веригата художници- артисти. Трябва да признаем , че днес художественият артистизъм е забравен и дори , твърдя , е труден за разбиране от следващите поколения. Така , че тази изложба е повод да се върнем към добрите времена.
Много ярка по отношение на философското внушение е творбата от плаката за изложбата: ”Двама” вървят в мъглата на света. Тази мъгла на обстоятелствата , в която плуваме , оцветена от чувствата човек не иска да прекоси сам и търси Другия. Самотата е един от големите проблеми в творчеството на г-н Чехларов. Човек не може сам – търси Другия и в това е Смисъла. На това ни учат творбите му , в противен случай Самотата в която ни потапят би била страшна. А салът с който прекосяваме Океанът на Живота е споделеното човешко присъствие в Любовта , Приятелството , Творчеството.
Ако в творбите на автора светлината , лаконизма и лиризма са водещи естетически категории с които изгражда своя пластичен език , то водеща философска категория в неговото творчество е Пустотата, като реализиране на божественото в човека. Онази по-висша реалност, която изпълва и обединява световното цяло. Всеки самовглъбен човек се доближава по свой път до Изтока , открива и преработва неговите естетически закони за простота , съвършенство и лаконизъм . Търси границата на сходство и несходство между художествен образ и реалност и създава своята “естетическа условност”. Пресъздава по свой начин недоизказаността (отвореност) на художествения образ като протегната ръка към въображението и сърцето на зрителя.
Петко Н. Петков - психолог
В живописните творби на Димитър Чехларов видимата действителност се разтваря в светлината. Светлина , която идва отвътре. Оставам сам в залата и от четирите страни ме обгръща зимата , но не ми е студено.”Зимата” в творчеството на художника е естетическа категория. Светлината , която струи от картините е белота , чистота , сияние.
Цветовите решения в творбите на г-н Чехларов са превод на морални категории и в основата на всяко творческо откритие стои Доброто.
Друга много съществена категория определяща пластичния език на автора е лаконизма. Лаконизмът в изкуството има своя философия. Използван от хилядолетия в творбите на китайските художници той изразява стремежа с най-ограничен набор от средства да кажеш възможно най-много и с най-силно въздействие.
Кратко и немногословно , без излишни отклонения авторът прави широки обобщения. Внушава на зрителя философски смисъл и го поднася във изисканата форма на поетичен изказ. Образите остават някак недоизказани като включват зрителя в процеса на “доизграждане” на творбата в съзнанието си и го правят съавтор.
Откривам и още една водеща естетическа категория в творчеството на г-н Чехларов и това е лиризма. Моят превод на понятието лирика е нежност. От всичко нарисувано лъха нежност , изисканост и неусетно живопистта се превръща в поезия. Г-н Чехларов е живописец от старата школа. Когато мисля за него аз не мога да не се сетя , че неговото ателие беше редом с това на незабравимия Жоро Славов на 15-ти етаж на блок “Стрелата”.
Лично за мен образците които създава са много близки до живописните внушения на Димитър Караджов и Жоро Славов. В творбите му е видима традицията на “Стария град”. Веднъж спомняйки си Караджов баща ми каза: “Онези хора носеха друга култура”. Говоря за “старата” традиция , в която поетите и художниците бяха неразривно свързани и живописта имаше не само чисто декоративно въздействие и демонстрация на художнически умения , а и дълбок човешки смисъл , който вълнува. Тази свързаност на художници и поети създаваше духовния климат на града. Човешката и приятелска близост помежду им се вливаше в творбите им и се предаваше не публиката.
В картините на г-н Чехларов има поезия , която предразполага зрителя към философски размисъл. Творбите му са квинтесенция на дълъг размисъл през годините върху вечните общочовешки проблеми. Изложбата като цяло налага една избистрена естетическа концепция защитена с изграден и усъвършенстван пластичен език в основата , на който стоят светлина , лаконизъм , лиризъм , общото въздействие е поетично , а като “после вкус” след среща с картината идва философско внушение.
Г-н Чехларов е брънка от веригата художници- артисти. Трябва да признаем , че днес художественият артистизъм е забравен и дори , твърдя , е труден за разбиране от следващите поколения. Така , че тази изложба е повод да се върнем към добрите времена.
Много ярка по отношение на философското внушение е творбата от плаката за изложбата: ”Двама” вървят в мъглата на света. Тази мъгла на обстоятелствата , в която плуваме , оцветена от чувствата човек не иска да прекоси сам и търси Другия. Самотата е един от големите проблеми в творчеството на г-н Чехларов. Човек не може сам – търси Другия и в това е Смисъла. На това ни учат творбите му , в противен случай Самотата в която ни потапят би била страшна. А салът с който прекосяваме Океанът на Живота е споделеното човешко присъствие в Любовта , Приятелството , Творчеството.
Ако в творбите на автора светлината , лаконизма и лиризма са водещи естетически категории с които изгражда своя пластичен език , то водеща философска категория в неговото творчество е Пустотата, като реализиране на божественото в човека. Онази по-висша реалност, която изпълва и обединява световното цяло. Всеки самовглъбен човек се доближава по свой път до Изтока , открива и преработва неговите естетически закони за простота , съвършенство и лаконизъм . Търси границата на сходство и несходство между художествен образ и реалност и създава своята “естетическа условност”. Пресъздава по свой начин недоизказаността (отвореност) на художествения образ като протегната ръка към въображението и сърцето на зрителя.
Петко Н. Петков - психолог
Коментари