Линията

Понякога линията е тази която ни следва!



Тя е тази която разделя пространството , или ни води в безкрая.



Понякога нейната липса не се забелязва и границите се пресичат без сътресения и емоции. Но често и липсата й се забелязва , та дори и натрапва.



Нуждаем се от нея за да определим посоката и вектора на промяната.



Неуверена и плътна,



лирична и кодирана ,



превърнала се в стих ,петно и точка,



тя е начин да сме в хармония със заобикалящия ни пространства и ни прави част от цялото, от света.

Lost Below from Mato Atom on Vimeo.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Поклон на Димитър Чехларов

Приключенията на един млад творец

Отровенията на Иван Арабаджиев